Dental Tribune Bulgarian Edition

техНологии Radiation) се основава на те орията на албърт айнщайн за спонтанната и стимули раната емисия на радиация. През 1960 г. Майман кон струира първия лазер про тотип с рубинен кристал. Не след дълго, през 1961 г., Снитцър публикува описание на прототип на Nd:Yag ла зер. Първото използване на лазер върху дентални тъка ни е докладвано от голдман и сътр. и Стърн и Согнес, като и двете статии опис ват ефекта от рубинов ла зер върху емайл и дентин. хирургичните лазери генери рат в тъканите концентри рана и контролируема енер гия. За да има ефект от ла зера, енергията трябва да се абсорбира. Степента на аб сорбция в тъканите зависи от дължината на вълната и от характеристиките на це левата тъкан. С увеличаване на температурата в опера тивното поле меките тъка ни са подложени на: • затопляне (37°С до 60°С); • заваряване (60°С до 65°С); • коагулация (65°С до 90°С); • денатуриране на проте ините (90°С до 100°С); • изсушаване (100°С); • овъгляване (над 100°С). въглЕродно-диоксидЕн лАзЕр Въглероднодиоксидните ла зери имат дължина на въл ната от 10 600 nm. лъчът на този лазер попада в ин фрачервената гама и поради това е невидим. това прави използването на CO2 лазери те неудобно. Затова покъс но към накрайника е добаве но кварцово влакно, включ ващо 630 nm коаксиален He Ne лазер с цел насочване на лъча. CO2 лазерът е одобрен от FDA като безопасен за мекотъканна хирургия през 1976 г. При CO2 лазера има бързо интрацелуларно покач ване на температурата и натиск, водещ до клетъчно разкъсване и отделяне на ла зерен дим (пара и клетъчни частици). CO2 лазерът лесно се аб сорбира от водата. Меките тъкани се състоят от 75% до 90% вода, 98% от енерги ята се трансформира в то плина и се абсорбира от по върхността на тъканите, без да се разсейва или да про никва в дълбочина. Поради това за максимален ефект е необходима влажна повърх ност. При CO2 лазера няма контакт с тъканите и няма тактилна обратна връзка. нЕодимий-YAG лАзЕр Nd:Yag лазерът има дължи на на вълната от 1064 nm и също попада в инфрачервена та зона, подобно на Со2 лазе ра. Nd:Yag лазерът прониква във водата на дълбочина от 60 мм, след което губи 90% от първоначалната си сила. така енергията се разпръсква в меките тъкани, вместо да се абсорбира от повърхност та. Дължината на вълната на Nd:Yag лазера се привли ча от цветовете и затова разпръскването му в пигмен тирани меки тъкани, като кожа, е два пъти поголямо от неговата абсорбция. За гряващият ефект на Nd:Yag лазера е идеален за аблация та на потенциално хемора гични анормални тъкани и за хемостаза на малки капиля ри и венули. През 1990 г. FDA одобри отстраняването на меки тъкани с пулсов Nd:Yag лазер. През 1997 г. FDA одо бри дибрайдмънт на сулкуса с пулсов Nd:Yag лазер. ErbIum:YAG лАзЕр Erbium:YAG лазерът е въве ден през 1974 г. от Жариков и сътр. като твърд лазер, генериращ светлина с дължи на на вълната от 2940 nm. от всички лазери, излъчващи в близкия или средния инфра червен спектър, абсорбцията на Erbium:YAG лазерите във водата е найголяма, тъй като дължината на вълна та от 2940 nm съвпада с ши роката абсорбционна ивица на водата. абсорбционният коефициент на водата при Erbium:YAG лазера теоретич но е 10 000 и 15 000–20 000 пъти повисока от този на съответно Со2 и Nd:YAG ла зерите. тъй като Erbium:YAG лазерът ще се абсорбира от всички биологични тъкани, които съдържат водни моле кули, този лазер се прилага не само за лечение на меките тъкани, но и за аблация на твърдите тъкани. FDA одо бри пулсовия Erbium:YAG ла зер за лечение на твърди тъ кани, а именно отстраня ване на кариес и кавитет на препарация, през 1997 г., за мекотъканна хирургия и debridement на сулкуса през 1999 г., за костна хирургия през 2004 г. диодЕн лАзЕр Диодният лазер е твърд се микондукторен лазер, който обикновено използва комби нация от галий (Ga), арсенид (Ar) и други елементи, като алуминий (Al) и индий (In), за да промени електрическата енергия в светлинна. Дължи ната на вълната е от поря дъка на 800–980 nm. лазерът излъчва постоянна вълна и пулсов режим и обикновено работи по контактен метод с гъвкава фиброоптика. ла зерната светлина от 800–980 nm се абсорбира слабо във во дата, но се абсорбира силно от хемоглобина и други пиг менти (ALD2000). тъй като диодът на практика не вза имодейства с денталните твърди тъкани, той пред ставлява отличен мекотъка нен хирургичен лазер (рома нос, 1999), индициран за ряза не и коагулация на гингива и орална мукоза и за мекотъка нен кюртаж и дибрайдмънт. FDA одобри използване то на диоден лазер за орал на мекотъканна хирургия през 1995 г. и за дибрайд мънт на сулкуса през 1988 г. (GaAlAs810). Диодният лазер има термален ефект пора ди акумулиране на топлина на върха на фибровлакното и предизвиква дебел слой на коагулация върху обработе ната повърхност (ALD20000). използва се подобно на елек трокаутера. тъканното про никване на диодния лазер е помалко от това на Nd:YAG лазера, а генерирането на топлина е повисоко (расте гар 1992), което води до по дълбока коагулация и обга ряне на повърхността от Nd:YAG лазера. Ширината на коагулационния слой е 1 мм при инцизия на говежди орални меки тъкани in vitro (Уайт 2002). Предимството АТТ - Антон Трифонов / ЕТ, София 1431, бул. „Св. Георги Софийски“ №1, Стоматологичен факултет - партер, тел.: +359 2 488 13 55; +359 885 167 884; +359 889 126 163, e-mail: att@mail.orbitel.bg, www.dentistry.dir.bg, www.planmeca.com New era of dental imaging Фиг. 15 Фиг. 16 Фиг. 12 Фиг. 13 Фиг. 14Фиг. 11 Фиг. 5 Фиг. 6 Фиг. 7 Фиг. 8 фиг. 5 Папиларно закачване на френулума; фиг. 6 Хоризонтална инци- зия; фиг. 7 Ход на Z-пластиката; фиг. 8 Поставени шевове; фиг. 11 Про- никващ папиларен френулум; фиг. 12 Използване на диоден лазер; фиг. 13 Имедиатно постоперативно състояние; фиг. 14 Постоперативна ситу- ация 2 дни по-късно; фиг. 15 Постоперативна ситуация 1 седмица по-къс- но; фиг. 16 Постоперативна ситуация 2 месеца по-късно. Фиг. 9 Фиг. 10 5